Един проект, замислен като изложба „АнтиИзкуство” или „Килерът”, преди повече от 10 години, претърпял множество работни заглавия и натрупвания, но запазил същината си. Като цяло подстрекан от изкуството да се прави счетоводство или счетоводство в арт-развитие от новаторска подробност до зряла схематичност, също като при Пикасо – от класика към модернизъм.  

Изложба антиизкуство или килерът срещу ателието. Или как изкуството да правиш счетоводство подпомага производството на изкуство. Фабриката срещу медитацията. Инсталация за баланса. От счетоводен баланс към житейска равно-сметка, всекидневно уравнение. Баланс – равновесие – противопоставяне – спомоществувание – хармония – синхронност. Два антипода – артист и счетоводител. Къде е връзката? Къде се къса връзката? Артист работи счетоводство. Счетоводител рисува. Допълват ли се? Саморазвиват ли се? Това ли е диапазонът между ляво и дясно мозъчно полукълбо? Между дясна и лява сърдечна аорта? Подвъпросът ми е това ли е симбиозата между ментално и емоционално?

Складирани папки – фирмена тайна. Показани на показ. Данъчната истина става арт-истина. От рисунките „Бяло счетоводство” до обемната скупщина на истинско счетоводство. Какъв е изразът на услугата счетоводство? Документът! Какъв е носителят на изразяването с акварел? Хартията! Значи имат допирна точка. Цяла допирна повърхност. Базова при това. И за двете деятелности.

Нека счетоводството няма никави тайни. Публично счетоводство – едно от работните имена на изложбата. Както изкуството остава непонятно понякога, така и счетоводството би могло да бъде трудно разбираемо. Китайски език, както казваше дъщеря ми: „разбирам всяка дума, но не разбирам смисъла”.

Всичко започва от килера, по-скоро свършва в килера. Преливащ, натъпкан със счетоводство. И с … куфари. Не с компоти, бидони и бутилки с напитки. Скритият образ на живота на един счетоводител. Синтез на счетоводното ежедневие, преплетено с травел-желанията. Поредици от цифри, изправени срещу страници от пътеписи (виж секция КНИГИ от сайта) и картини (виж секция АРТ-ТРАВЕЛ от сайта). Всички бели папки срещу туристическите гидове.

Документалните счет-залежи набъбват с годините, лавинообразно се трупат и завладяват територии, ежегодните реколти се прибират чинно по етажерки, лавици, полички и над тях в очакване на законовата давност (5 години), абсолютната давност (10 години) и давността за съхранение на ведомости за заплати (50 години), че и психологическата давност „ами, ако потрябва някоя фактура”,  но се кътат и много след изтеклите срокове с една изкристализирала арт-цел и таен замисъл – да се превърнат в артефакти и да продължат нов артистичен живот, поне в снимки и инсталационни фото-пози. Донякъде отлагането на ексхибиционирането на проекта чакаше всичките давности, но после пък заработи колебанието срещу евентуални обвинения в обявяване на фирмени тайни по повод администриране на лични и фирмени данни от типа ЕГН-та и БУЛСТАТ-и, ЕИК и ДДС-номера, адреси, телефони, приходи, разходи, печалби, загуби, активи, пасиви, та дори и на несъществуващи вече фирми и еднолични търговци. Пък и инфото, времево неценно за НАП продължава да е инфо. Историята си е история. Особено облечената в хартиени, дискетни, магнитно-дискови, хард-дискови и прочие доказателства. Та тези съображения превърнаха проекта от ъффлайн в онлайн. В демо на многострАничната им страна, обем без имена, количество без отличителни белези. Бях замислила различни инсталационни обекти:

– купчини с изсипани класори, папки и джобчета, в противовес на добре подредените хронологично, винаги отдолу нагоре фактури, банкови извлечения или каквото там папирусно дойде, надлежно описани по притежатели и години,

– табла с всички разграничителни месечни листчета „покупки” и „продажби” от последните 15 години на една фирма, например,

 – кашон с ръчно попълнени фактурници,

– рисунки върху фактури,

– самите листчета „покупки” и „продажби” върху рисунки и акварели, като правило за това мое улеснение ползвам секънд хенд хартия, за да подпомагам планетата,

– кашон, преливащ с изхабени тонери от различни принтери, своего рода празни „черни кутии”, изхвърлили мастилото си за разкриване на финансови тайни,

– кутии с дискети – неотваряеми и неразчитаеми вече,

– контейнер с телефонни апарати, вкл. мобилни, факс-машина и други атрибути от развитието на комуникациите,

– стар и нов компютър – игра на думи, така обозначавам софтуерните файлове, но и самите материални хард-дискове, излезли от естествена технологична употреба,

– кутии, пълни с използвани химикалки, писалки, автоматични моливи  и разни канцеларски необходимости, които наричам принадлежности – мишки, телбод, антителбод, перфоратори, забелващи коректори – течни и на лентички, лепила, разделители, кламери, кабъри, карфички (на времето и тях ползвахме) и различни други.

Обекти като от музей на социалистическото изкуство, въпреки че първият ми работен ден като счетоводител бе от началото на прехода 01.04.1991 –  тройно-интересен ден: започнах директно като главен счетоводител в деня, в който беше основана фирмата и в деня, в който влизаше в сила новият закон за счетоводство и новият сметкоплан, който елиминираше 999-цифрения руски, тромав, необозрим соц сметкоплан. За всички ни всичко беше ново-новеничко. Какво по-хубаво начало. Начисто и на бяло. „Бяло счетоводство” нарекох и мои скици на редиците от любимите ми бели класьори, в които държа да подреждам счетоводните ресурси. Веднага ви навява мисълта за черно, нали? Когато си лицето на фирмата пред данъчните врасти, няма черно счетоводство. Черното не ме е интересувало. Не ми е влизало в полезрението. Но, бяло счетоводство може да се нарисува върху черни листа и добре изпъква. Дали такъв е житейският фон?

Та с това е пълен моят счетоводно-травелърен килер. В него пазя класьори с отминало счетоводство и куфари за бъдещи пътувания. Тук са и моите торбички (виж проект ПЪТЯТ НА НАЙЛОНА), които обличат всяка покупка при пътуване (ето я връзката „продажба” – „покупка”) . Когато работя, често мисловно се пренасям ту тук, ту там из планетата. Духът ми се рее успоредно с редуването на цифри, идеше ми да кажа рисуването на цифри. А може би, се обливам с непредвидими комбинации от числа, превръщащи се в наричанки за късмет, за любов, за успех. Ширят се такива препоръчителни поредици от числа из нета. Подложена съм на невидимото им въздействие през всяка първа половина на месеца. Защо първа? Съобразно сроковете за подаване на ДДС-декларациите, драги. Полюсът на пътуващата ми месечна половина. Е, съвсем не са равностойни по време, но пък пътническата част, когато я има, достатъчно здраво захранва емоционално другата, стационарната. И така се съвокупляват перманентно и удовлетворително. Стават едното цяло. Единното цяло. Завършеното цяло.

Финансовата година е равна на календарната. Пътническият календар винаги се съобразява със законовите срокове на данъчния календар. Счетоводната е водеща. Определяща датите на тръгване и прибиране. С малко откраднати дни и доста претоварени денонощия преди тръгване и след прибиране. С моментална и без възражения адаптация на връщане още от летището. Ако през цялото време на всяко джиткане не бих могла да си спомня откъде се пуска компютъра, то с кацането на самолета, вече съм го включила. Преходът се извършва в самолета – колкото по-дълъг полет, толкова повече време за сън и по-лесно приспособяване към часовата зона и скоростен трансфер от единия към другия свят. От времето на изключения звук на телефона до учестеното консултантско и координиращо звънене.

Така в един момент се пръкнаха акварели по време на годишно приключване (звучи като пир по време на чума, нали?) в най-тежкия работен период от годината – до 31.03., който вече е разтегнат до 30.06. Прокраднаха се в една Новогодишна вечер и нощ и се настаниха. Вмъкнаха се и се заседяха. Намериха пролука и я запълниха. Направиха таен референдум за почти ежедневно домашно присъствие извън пътуванията (отново виж текста към секция АРТ ТРАВЕЛ и после акварелите към всяка дестинация) и успяха (сега пък виж АКВАРЕЛИ сектор). Прецедентът стана вдъхновено живописно повторение. Големият формат надделя над ограничения от куфара размер максимум А4 и А3. Акварелът придоби о-размер-имо надмощие. Акварелът разбра свободата. Завоюва времева територия. Цвят и/във вода до безкрая. Разливи с контрол и безрезервно.

Отчасти процесът се зарежда от счетоводството. Подхранва се от счетоводството. Същевремнно служи за зареждане за счетоводството. Цифри срещу цвят. Ин-ян-процес. Двете противоположности работят една за друга. Една срещу друга. Една до друга. Една върху друга. Една под друга. Една около друга. Една въпреки друга. Една за друга. Една заедно с друга. Дали едната извира, а другата прелива? Дали едната клокочи, когато другата прелее? Ако нямаше едното, щеше ли да има другото?

Мисловната и емоционалната концентрация се самоформулираха в лозунги:

Компютърът срещу четката

Цифрите срещу щрихите

Химикалката срещу акварела

Клавиатурата срещу маркера

Главата срещу ръката

Принтерът срещу рисунката с ръка

Копи срещу оригинала

Хартията срещу картона

Мишката срещу пръстите

Принтерното мастило срещу индийски инк

Умът срещу въображението

Материалното срещу духовното

Денят срещу нощта

Безсънието срещу отмората

Напрежението срещу релакса

Работата срещу забавлението

Ангажиментът срещу свободното време

Задължението срещу хобито

Срочността срещу разтегливостта

Календарът срещу безвремието

Помощта срещу безгрижието

Придобиването срещу дарението

Учението срещу таланта

Практиката срещу въображението

Бизнесът срещу меценатството

Плащането срещу подаръка

Дългът срещу удоволствието

Самотата срещу тълпата

Признанието срещу отхвърлянето

Рутината срещу иновацията

Опитът срещу експеримента

Рациото срещу емоциото

Индивидуализмът срещу колективизма

Затвореността срещу компанията

Самозатварянето срещу показността

Срамежливостта срещу публичността

Скромността срещу суетата

Емпиричното срещу сетивното

Занаятчийството срещу изкуството

Приложното срещу изящното

Повтаряемостта срещу уникалността

Науката срещу божественото

Приземеното срещу небесното

Тегобата срещу копнежа

Ежедневието срещу празника

Постоянството срещу произвола

Сигурността срещу търсенето

Спиралата срещу правата линия

Цикличността срещу простора

Обязаността срещу мечтата

Застоя срещу пътуването

Твърдостта срещу водата

Втърдяването срещу олекотяването

Мълчанието срещу говорнята

Електронните услуги срещу срещата наживо

Отсъствие срещу присъствие

Невидимост срещу колорит

Етажерки срещу стени

Подпиране срещу висене

Зрялост срещу страст

Подредба срещу хаос

Умът срещу творчеството

Правилото срещу измислицата

Формулата срещу безхаберието

Знанието срещу умението

Старанието срещу похват

Спокойствие срещу разяреност

Трезвенност срещу опиянение

Отчетност срещу разхвърляност

Покоя срещу движението

НАП срещу СБХ

ДДС срещу e-sky

Март срещу юли

Зареждане срещу разтоварване

Чернови за белови (а не обратното)

Мисля да поспра. Списъкът може да продължи. И сега, и когато. Виждате взаимовръзката между противоположностите. Разбирате, че няма противоположности. Няма противопоставяне. Има баланс. Наричам се балансьор. Не художник. Не счетоводител. Не осчетоводител. Балансьор. Жонглирам с баланса ежедневно, ежемесечно, ежегодишно, ежеживотно. Упс, то пък животът е един.

М.К.

Оформен на 15.08.2021