Някои от пътническите ми години преминаха под егидата на любопитството към Пътя на Коприната – стар комуникационно-търговски друм, свързващ религии, култури, етноси, продукции, езици, нрави, подправки, племена, животни, посоки, континенти. С две думи, свързващ време и пространство.

Един от символите на моя път, освен всеизвестните магнити, са … торбичките! Да, за мен те са неоспоримият знак на пътешествието, преносител на място, дух и материя. Привидно незначителни, привидно традиционни, всяка от тях е белязана от магазина, музея, града и държавата. Е, какъв по-добър знак за пренасяне на меморито вътре в себе си, чети-  вътре в нея – торбичката.

Първо –  е опаковка. Че Кристо превърна опаковките в свой живот, в свое верую и ги издигна до недостижими арт-висоти.

Второ – е безспорен знак на конкретното място чрез надписи на най-различни азбуки, цифри от най-различни системи, адреси, телефони, имена, наименования, брандове, марки, търговци, производители, арт-енд-крафтове.

Трето – пази и опазва, макар и временно, закриля нещо ценно, което съм харесала и съм поискала да пренеса от знаковото място до дома.

Четвърто – чрез форма и размер подсказва съдържанието, чрез гънки и сгъвки обгръща притежанието, чрез картинки и надписи загатва за придобитото.

Пето – чрез цвят и концепция оригиналничи и привлича.

Шесто  – конкретен израз е на културата на продавача.

Седмо – често е истинско, при това безплатно произведение на изкуството.

Осмо – трудно разградима и унищожима.

Девето – може да се потреби секънд и повече пъти.

Десето – чрез нея се проследява историята на печатната и маркетингова реклама.

Единадесето – доказателство за прибирането у дома.

Дванадесето – колекторска страст.

            И така, събирам си аз торбичките след всяко пътуване, с една уговорка, че може и да са хартиени, картонени, платнени, но ги слагам под знаменателя на найлона като най-универсален, подреждам си ги най-старателно по сгъвките, които пък може да демонстрират предмета, който обгрижват (виж пак Кристо), скътавам си ги по държавни сектори и ето дойде момента да ви ги покажа в кураторски проект, който обмислям отдавна.

Но да се насочим към така съществуващите нишки. Подобно на стреч-картата, която дъщеря ми ми подари от резидентната си програма в Париж, от изтритите с монетка проходени петна тръгват конците на пътя към вкъщи. Значи Пътят на Найлона, за разлика от Пътя на Коприната винаги е по различно трасе. Той с всеки път се прокарва, самопрокарва. Мога да докладвам, че към днешна дата е с точно 73 отсечки, които съответстват на 73 курса от моя Университет на Пътешествията (виж сектор КНИГИ от сайта). Или това са 84 държави по данни на ООН. Или това са 800 000 километра, което е два пъти повече от общия Път на Найлона, защото Торбичката не пътува на отиване. Тя само се връща. Представете си с колко емоции и адвенчър е заредена всяка торбичка! Как старателно е напълнена с възторг, възхита, понякога със страх и колебания, понякога с напрежение и надмогване, понякога със стремления и очаквания.

А сега е издишала всичко това, затворила е „очи” и „дробове” и свита на две, на четири или на осем чака. Чака следваща употреба. Това й е предназначението. И не подозира, че от спотаено-складирана в килера ще блесне и нейният час, който всъщност синтезира много мои часове по най-различни часови пояси.

Оставям на вас да прецените дали има световна глобализация или индивидуализация? С какво Пътят на Найлона конкурира Пътя на Коприната? И дали е добър знак за пътя въобще!

М.К.

10.2020

Проектът е представен в галерия Сан Стефано Плаза – Бетона в София през м.11.2020.