Баркод, може да се срещне още като бар код, бар-код, щрихкод, щрих код, щрих маркировка е система за кодиране на стокови единици или обекти в промишлеността, търговията, медицината и много други области, която предоставя информация за производителя и артикула в търговията или други данни. Баркодът служи за идентификация на даден обект и спомага за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.

Сега да вземем смисъла и съдържанието на определението и да го пренесем като в марша на лудите, знаете този прийом, към фланелката (правилно е да се изписва фланела, а не произносимото фанела, защото произхожда от английското Flannel, което пък значи мека тъкан с различна финост, но въпреки островния произход на думата по-българска ми е от тениска) – същински щрих-код на туристическата стокова единица-туристическия обект – музей, замък, дворец, крепост, град, държава, етнос, култура, предоставя пълна информация за изобразителната и етническа култура на производителя и измислителя, както и други визуални данни, къде интересно-примамливи, къде скучно-натрапчиви. Напълно служи за тотална идентификация на гореописания набор от тур-обекти и като гид спомага за проследяването на пазаро-насочеността към/от туриста, значи можем да обръщаме посоката на щрихите, съобразява се с турист-търсенето и следи за самото пътнико-движение, включително данъкопотока, който леко може да бъде отклонен.

Върху Фланелката-Баркод има/е също машинна, разбирай буквено-цифрова маркировка и е своего рода опаковка на стоковата единица, в нашия случай на туристическия обект.

Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, в нашия случай купчината от фланелки са хоризонтално-комплексни, визуално наподобяват решетка, макар и от цветове, откъдето произлиза на английски думата bar – пръчка, прът. Баркодовете се разчитат от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци-туристически очи, снабдени със съответния софтуер, умело скрит в черепа.

Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности (трудно ми е да си ги представя) или точкови матрици с квадратна форма (тези по-стават), наричани матрични, 2D баркодове (по-скоро 3Д) или QR кодове (на английски: Quick Response – „бърза реакция“, никак не е чуждо на туриста), които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече с набралите скорост смартфони и таблети. Често туристът прави само това – сканира с наличен телефон без да купува. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994-а, малко по-късно от туристическото ми начало, от една от дъщерните компании на японския автомобилен производител Toyota (скрили сме името с латиница, заради антирекламата). Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон, доста популярни в Япония и в други страни от Далечния изток. Ние пък и по тия земи сме търсили конвенционални кодови фланелки, които можете да откриете в кюпа.

Все пак първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949-а. За пръв път баркод се използва за сканиране на каса на пакетче дъвки през 1974-а в супермаркет в щата Охайо, САЩ, жалко че не е лелеяната фланелка, ще го предъвчем. Американската баркод система е известна под името „Универсален продуктов код“ (UPC, Universal Product Code), какъвто е и за нас фланелката. За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете/фланелките в САЩ е създаден Единен униформен съвет по дрес-код (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US, а ние просто си подсвиркваме с уста – ффффффланелка.

През 1977-а сходна баркод система е въведена в Европа, като по инициатива на зараждащи се туристически търговци и неориентирани все още тур-производители е учредена неправителствената асоциация „Европейско номериране на артикулите“ (European Article Numbering – EAN), подсетили са се от нас – нашето номериране е по държави на произход. През 1991-а UCC и EAN подписват измислен устен договор за пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране, дори между всички системи – говорим за един и същ модел. Така се създава GS1 – глобална фланелена организация, чиято мисия е създаване и внедряване на покупателни стандарти и правилни решения за работещи туристи и прозрачни вериги за качествени доставки в глобален мащаб и между всички туристически сектори без изключение. Щаб квартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси, нашите са доста повече. Към 2013-а организацията има присъствие в над 100 страни, тук ме бият с някакви си петнадесетина, и над един милион членове – на мен пък не са ми необходими чак толкова. Всъщност и тези, които виждате не са ми необходими.

България е член на нещото от края на 1991-а, те тая дата търсех, това е истинското ми туристическо начало. Съгласно условията за неформално доброволно членство в Международната асоциация фланелен-фен International, страните се представляват от туристически гидове и неправителствени, нестопански асоциации, непредставляващи неинтересите на непроизводители и нетърговци. Официален представител на България в нещото е топ-фланелкова търговско-промишлена палата (ТФТПП). Дейностите по въвеждане, възход и контрола по приложението на фланелените стандарти са произволни, избирателно-шугави и вкусово-подбрани – вече със статут на представителност. Дори не ни интересуват производителите, стига да са потребителски хубави и удачни.

Баркод стандартите са трудни за разбиране и няма да ви занимаваме с тях. Достатъчно ви е да разгледате това световно разнообразие, за да се пристрастите към подобна колекция с различна структура и следва да се разглеждат поотделно.

Приложенията на баркода фланелка са разнообразни, дори мултифункционални – от пижами до официални събития. Управлението в употребата на бар кодовете-фланелки може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти от бизнеса, като подпомогне и ускори вземането на всякакви решения. Бързо продаваемите артикули могат да се идентифицират светкавично и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират моментално и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат излишно място в търговската площ и куфарите, включително прилежащото гардеробно-складово пространство, би могло да се обличат и по няколко наведнъж, което намирам за по-добро оползотворяване. То и с толкова бройки не може да им се насмогне. С баркодовете трудно могат да се съберат данни за сезонната цикличност и за техния жизнен цикъл, впредвид на робството на зимното лято, пролетното лято, лятното лято и есенното лято.

Ако и сега не съм ви убедила в универсалността, неизбежността и непреодолимостта при закупуване на фланелка в туристическа отсечка, значи сте твърде класически тип.

Хай наздраве!

М.К.

10.2020

Проектът е представен в галерия Сан Стефано Плаза – Бетона в София през м.11.2020.