Вулкани. Магмени камери. Тектонски плочи. Геоложки формации. Горещи точки. Гигантски цепнатини. Безконтролно изригване. Множество изригвания. Серия от планински ерупции. Пирокластични потоци. Гъсти пушеци. Тежки изпарения. Разпиляващи се пари. Пламъци. Огън. Огньове. Пожари. Жар. Жарава. Горене. Разгар. Лава. Лавови куполи. Магма. Базалтова и/или дацитна. Нископлътна и/или тежкоплътна. Вулканично стъкло. Стичане. Свличане. Въглени. Тлеене. Топлина. Затопляне. Температура. Висока температура. Разтопяване. Горещо. Горещина. Жега. Задушно. Пепел. Пепелни конуси. Нажежени газове. Киселинен дъжд.
Стихии. Страсти. Активни. Загаснали. Или спящи. Щитовидни вулкани. Супервулкани. Стратовулкани. Калдери. Кратери. Кратер значи чаша. Чаши, пълнещи се от неизвестни дъна и изливащи се от отворите си. Обърната работа. Объркана посока. На планетата има 1300 такива активни чаши. Хубав сервиз, а? Заслужава си да се изобрази зловещата му и труднодостъпна омая. Прав ли е бил Аристотел, когато отбелязва, че „огънят под земята се дължи на разпадащият се до частици въздух, който се възпламенява под ефекта от триенето, когато вятърът преминава през тясно пространство”? Май не съвсем. Далеч по-могъщи сили топят земята под земята.
Явления на планетата ни. Проявления на природата.
Проследете двойната ликвидност – как „течният огън” изригва организирано в мощен фойерверк, за да се стече произволно и наволя. Как кашата от лава се втвърдява в нови структури, а твърдата земя се стопява. Как огънят се вкочанява в причудливи скали, а разтопените баири се изпаряват. Видимото изчезва, а невидимото излиза наяве. Дълбината унищожава и поглъща повърхността и се превръща в нова конструкция. Всеки става противоположността си. Или то – противоречието, живее едновременно, но под различни форми. Видоизменя се външно или се трансформира същностно? Съдържанието изменя формата или формата оформя същността? Същността остава ли всъщност непроменяема?