Или в рамка. За какво става дума? За изкуството или за природата? Може ли природата да бъде затворена в рамка? Или остава пред рамката? Зависи от гледната точка. Изкуството/природата е навсякъде. Отпред, отзад, около и вътре в рамката. И какво всъщност е рамка? Среда, ограничение или обратното – начин, принуда, насока за фокусиране върху конкретна визия. Концентрирано пространство с идея. Отделяне на част от цялото за по-прецизно гледане, възприемане и отразяване. Подсилване на работата. Ограда. Граница. Превозвач. Имот. Старание. Документ. Пълнота. Узаконяване. Включване. Категоризация. защита. Сила. Интеграция с околната среда. Корниз. Профил. Рафт. Разделител. Дълбочина. Безопасност. Предпазител. Анти-замърсител. Уплътнител за прах. Поддържа. Поддържа. Предимство. контрол. Избор. Характеристика. Спешност. Необходимост. Няма нужда. Медия. Превозвач. Размер. Стойност. Използвайте. Полезност. интерес. Филтър. Oblivion фотокаталитично разлагане на материали и стареене на картината. опция. Естетика. Украса. Орнаментализъм. Суета. Измама. стръв. Измама. Шлейф. Производителност. реклама. Илюзия. Обработка. Манипулация. Традиционализъм. Популярност. Спектър. Профил. Цвят. Текстура. Повърхност. Пакет. Архив. Квадрат. Правоъгълник. кръг. Овал.

Всички тези характеристики повече или по-малко се отнасят до рамката. Повсеместното завършване за показване на работата. Готовност за ексхибиционизъм. Рамката е краят на началото. Произходът му е известен в древен Египет, когато гипсови рамки са рамкирали мумии или по-вероятно картини приживе, но артефактите сочат към разследването. Първите резбовани дървени рамки, каквито ги познаваме днес, се появяват върху малки картини през 12-13 век в Европа. Изработена от едно парче дърво с резбована зона за рисуване с повдигната рамка около външния ръб, готова подложка за довършване с техника гесо и позлата. Този финансов метод беше заменен от така наречените ангажирани рамки – направени от формовани дървени ленти, прикрепени към плосък дървен панел.

През 14-ти и 15-ти век повечето европейски рамки са били поръчани от църквата и са били предимно неподвижни олтарни образи, украсени с архитектурни елементи, имитиращи екстериора на големи катедрали и част от архитектурата на църквите. Богати благородници като семейство Медичи започват да рамкират изкуство в имотите си и поръчват алегорични, религиозни и портретни картини. Така се появи преносимата или подвижна рамка. „Поклонението на влъхвите“ от Джентиле да Фабриано (1423 г.) става първият олтар, направен с панел и рамка в две отделни части, което го прави първата независима рамка, каквато я познаваме днес.

Историята на рамката продължава с развитието на типове, стилове, маниери, стилове и други модификации и надстройки на художествената схематизация през вековете, но ние тук поставяме въпроса: може ли природата да бъде рамкирана? Е, да го ограничим, да го структурираме в малко зрително поле за собствено удоволствие? Рамка, направена с един от четирите природни елемента – дърво, за да ограничи самата природа? Това е като в тъжния израз: гората остави брадвата да я посече, защото дръжката й беше дървена и дърветата я взеха за свой брат. И така, възможно ли е природата да се ограничава? И защо трябва да го прави?

Още в началото посочихме една причина-въпрос в пространното обяснение на рамката – по-добра възприемчивост на самата природа, по-пълно осъзнаване на конкретната част от нея, което дава мощна представа за неизмеримото цяло , по-съзерцателно-мечтателно оценяване на кътчето от природата, пълното й представяне в миниатюра. И тази фокусна причина достатъчна ли е? Една източноазиатска притча разказва за домакин, който очистил цяла градина от буйни, богато цъфтящи цветя и оставил едно цвете, защото гостът му безсрамно се възхищавал на красивия двор. Едно цвете беше достатъчно. Цялата работа беше разсейваща. Всичко е повърхностно. Едната е същността.

Ето една достойна причина да използвате рамката. Божествена концентрация. Фокусната точка. Дълбоката същност. Излизане отвъд фигурата. Съдържанието над формата – как скришом стигнахме до фундаментален принцип в счетоводството. И не само там. Стремеж към дълбоко познание. Навътре. Изток, запад, север, юг не са достатъчни. Въвеждане на други измерения. В други мерки. Рамката служи за разграничаване между материя и дух. Оформя материалистично отражение, носител на духовност. Твърде силна препратка, може да кажете. Но има ли изкуството/природата тази същност?

Сега бих искал да представя няколко обекта зад рамка, за да покажа как незначителните треви могат да се видят в различна светлина. Колко малко прави голямо. Как макросът може да бъде намерен в микро. И още куп подобни аргументи.

С този фотографско-вербален проект бих искал да обърна внимание на детайла, детайла, пръчката, песъчинката, листата. Без единичното цялото би било голо, незавършено, незавършено. Не става въпрос за някакво изкуствено изкуство. За режим на показване. На филийки. На сегменти. В нашата ежедневна среда. Всичко, с което сме заобиколени и често не забелязваме и на което не обръщаме нужното внимание ежедневно. Съзерцанието ни възвръща вътрешната релаксация. Успокоение. удовлетворение. Хармония. За това говоря.

Образувано на 25.11.2021г.

М.К.

Сглобен на 15.08.2021г. Някои откъси бяха публикувани в профила ми във Facebook през декември 2020 г