Използвани материали и техника: Акварел, туш, индийско мастило, въглен, графит и касови бележки върху хартия

Представям ви две десетметрово-дължинни и метър и половина високи идеи, реализирани изцяло на открито с акварел, туш, индийско мастило, графит и въглен, субективна обективизация на околното лично пространство с отразителен полегнал поглед, така както реалните хвърлени сенки са сторили това в хубави слънчеви дни. Естествената посока на картините започва от изток, от изгрева, основното изложение е южното и завършва с част от запад. Север отсъства, заради липса на сенки. За предпочитане да се гледат хоризонтално, сиреч легнали на пода, как типичните предмети се оглеждат в себе си многократно-повтаряемо. Защо ли? Защото слънчевата светлина мени местоположението си ежеминутно. Но това е само рисувателен двуизмерен ефект. Като цяло гонете и търсете пълния ефект.

В картона „Прекопираният двор” се редуват в реални размери сенките на предмети от двора: оградна мрежа с туи пред нея; брезентова люлка, окачена на асма с узряло грозде на фона на разлистена роза и градински ягоди; три метални закачалки-момиченца; два влюбени един в друг метални столове-лебеди; вместени между тях декоративни поставки за саксии; градинска пейка, приютила кана и сервиз за чай; комплект ниска масичка и стол от ковано желязо за усамотени занимания; дървена градинска оградка; дървен помощен стол и малка вратичка за футбол. По хартията могат да се забележат реални отпечатъци от градинските плочки, метална предпазна ограда и стръкове трева. Двор като всеки двор.

Преминаваме към „Прекопираната къща”. За втори път 15 квадратни метра руло хартия със сенчести образи от акварел, туш, индийско мастило, графит, въглен, в случая и касови бележки, да добре сте прочели – „образите” на продуктите в кухненските шкафове и хладилника са представени чрез съответните касови бележки за закупуването им и всичко е оставено на вашето въображение. Пак от изток през дълъг юг и завършващ запад се редуват падналите сенки на характерни мебели и предмети от една всекидневна с кухненски бокс – чаши около мивката, смесител, котлони, тенджера, бутилки, шкафове пълни с „продукти”, хладилник с магнити отвън и „продукти” отвътре, трапезна маса със сервирана посуда, различни столове около нея, украси, стъклена етажерка с колекция от чашки, картини по стените (как ли падат техните сенки?), прозорец с низ от саксии по перваза и сенки на видимите растения от двора, поставка за вестници, поставка за винени бутилки, помощна масичка, стар модел телевизор с кинескоп, сувенири, фантифлюшки и някакво, по-точно всякакво настроение. Вие кажете какво?

Ето това е. Има един такъв момент, в който търсим светлината, в която няма сенки. Казано другояче, избягваме всяка мисъл, чувство или постъпка, чрез които се внася тъмнина в съзнанието. А всекидневието предлага обратното, като да сме на ежедневен изпит. И тогава моментално искаме помощ отГоре, обръщаме глава към Слънцето. Започваме да следим неговото естествено движение от изток през юг на запад.

Моля, проследете този бавен ход в двата картона „Прекопираният двор” и „Прекопираната къща”. Може би, всеки следи себе си непрекъснато. Коригира се. Поправя се. Променя се. Допълва се. Ъпгрейдва се. Самоактуализира се. Самозавършва се. Самомоделира се. Развива се. Това ми се струва неизбежно. „Контактуваме със себе си чрез изкуството, казва художникът Перица Георгиев и добавя: и чрез дишането. Дишането е полетът на изкуството.”

Вдишвам, издишвам. Светлина, сянка. Вдишвам светлина, издишвам сянка. Вдишвам.  Слънце … има ли я още сянката? Издишвам. По-скоро обратно – първо издишвам, отдавам, после вдишвам – приемам. Светът е създаден чрез издишване или т.нар. Голям Взрив (Big Bang). Духовните хора казват, че Бог не е нито светлина, нито тъмнина, Бог е светеща тъмнина.

Преди около 2400 години в „Сянката и пещерата” Платон ни кара да си представим ситуация с хора, оковани от раждането си във вътрешността на пещера с лице към каменна стена без да могат да се движат, не се виждат един друг, дори не виждат и себе си. Зад окованите човеци по пътека между тях и огромен огън ходят други хора, носещи предмети на главите си включващи фигури на хора и животни, направени от дърво, камък и други материали. Затворниците наблюдават сенките, хвърляни от театъра зад тях без да знаят, че това са сенки. Сенките са единствената реалност, която познават и приемат сенките за живи, а не просто отражение на реалността.

Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, използван от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“, свързан с Платоновата Теория за формите или Теория на идеите, според която в нематериалните, абстрактни (но съществени) форми (или идеи), а не в материалния свят на промени известен на нас чрез сетивата, се съдържа най-висшия и най-фундаменталния вид реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание. Алегорията за пещерата е представена от Платон след метафора за Слънцето и аналогия за разделителната линия.

Нещо подобно ви предлагам в двата мои картона „Прекопираният двор” и „Прекопираната къща”. Въпросът е: сенките единствената реалност ли са? Добре ли познаваме реалността? И дали хората възприемат за реалност една сенчеста илюзия?

Моята насока е обърната – вие можете ли да си представите чрез сенките реалността? Сенките се движат, променят, изменят, моделират се, трансформират се, избледняват, изчезват, появявят се. Сенките са реципрочни, обърнати, полегати, сляти, разляти, смътни, реминисцентни, неясни, отразителни. Каква е действителността, която сенките загатват? Успявате ли мисловно да я изградите? Сполучвате ли да я оцветите наподобяващо? Сътворявате ли обемен триизмерен модел на обстоятелствеността? Включвате ли вкусове, миризми, полъх на вятър, жужене на пчели, пърхане на пеперуди, птичи песни и други звуци? А видима ли е радостта от слънчевия припек, задоволството от акварелните разливи, линеарната концентрация? Усещат ли се творческата комбинативност и композиционните усилия? Намирате ли се въвлечени, въведени в повече от две и три измерения? Вървим ли към по-наситен с чувства, интуитивност и проницателност многоизмерен модел на възприятие? Та нали това правим всекидневно и в живота си – създаваме собствена реалност с ограничения, чрез които проучваме и изучаваме себе си, произхода си, смисъла и развитието си.

Разделителната линия (виж по-горе Алегорията за пещерата от Платон) в двете мои истории е горния ръб на графичните рисунки, защото би следвало да се гледат хоризонтирани на земята. Слънцето винаги е отгоре. Гледната точка на Слънцето винаги е една и съща. Можем ли да избягаме от света на сенките (получава се оксиморон „светлина на сенките” – думата свят идва от светлина) и да открием неговия източник на светлината? И това би ли ни открехнало процепа към нашата истинска светлинна същност? Да поговорим за всичко това, какво мислите?

Това в общност. В частност сенките на предметите от обкръжението говорят за моите вкусове, предпочитания, стил на обзавеждане, атмосфера, домашен уют, разгръщат ме пред вас като географски атлас и вие образно бихте могли да си ме представите, да се разходите из моя огледален свят. Невидимият образ в измислената видима хартиена плоскост. Отражение на отражението.

Да поговорим и за това, какво мислите?