Счетоводството ме затрупа буквално една вечер в килера – едната от етажерките с плътно натъпкани класьори с плътно натъпкани листЯ от комп-разпечатки, фактури, банкови извлечения, разписки и прочие съвременен корпоративен папирус тихомълком ме затисна в гръб. Знак за промяна. Промених веднага сейф-конструкцията. Бумажната лава с неизтекла абсолютна давност от последните десет години раздадох на първичните им собственици. Останалия папир отделих от папки-найлон-кламер-подвързията и подложих на преформатиране. Какво ли? Снежинково. Малко-едри, издължено-продълговати, на моменти розово-резедави, синкаво-сиви или просто пожълтели, в зависимост от рудата, счетоводно-напечатани снежинки се сипеха в чували, сдобити от шредер до перманентно машинно изтощение. На първо време. Че и на второ.

Всъщност, бях се превърнала в машина за сняг. Методична, пост-счетоводна фабрика за забавление. Съхранявани от 1994 година (ха-ха, звучи като надпис върху уиски-бутилка „произвежда се от …”, „автентично от …”) данъчни декларации, годишни финансови отчети и всички притурки към тях, законови носители на първично и вторично счетоводство се превръщаха в пухкав хартиен сняг. Готов разбухлен материал за детинско заравяне, ровене, многократно подхвърляне, безконтролно изсипване, без зависимости от облаци, климат и метеорологични инверсии. Може и оригинално навън, може и офисно вътре. Започнах да складирам сняг. Нескладируема на пръв поглед „вода” без последващо изпаряване, топене и изтичане. Бялото ми счетоводство събирах в черни торби, притворени с разноцветни весели панделки. Каква гледка! Каква подготовка за любимия коледен празник! Каква счетоводно-несчетоводна изненада!

Предвестник на обилния счетоводен сняг през 2021, напук на глобалното затопляне, е хартиената Коледа от 2014, когато няколко месеца изрязвах старателно белите чисти остатъци без текст и цифри от действащи действителни фактури и компютърни безсмислени (вече) разпечатки (за да спестя на планетата стотина листа дърва) и сгъвах от тях квадратни оригами на снежинки, оформени и накълцани в най-различни конфигурации и симетрии. „Снегът” тогава валеше в цялата къща на едри парцали. Сега вали на едра правоъгълна „суграшица”, плътно-рехава „снежна” маса и „ледени” папир-късове. Какво пречи да облепим форми на снежинки със счетоводен сняг? Да натрупаме новия материал посредством техниката папиемаше (от френски език Papier-mâché, буквално сдъвкана хартия със значение на смачкана хартия – имам в изобилие) по желани образи с лепило от брашно, нишесте или тапетно лепило? Да обсипем зелени изкуствени и естествени дървета с новопридобития постоянен източник на предколедно веселие? На работа, джуджета! Нека вали!

Тихо се сипе счетоводният сняг.

Галено щипе мозъците пак.

Где е на двора старият НАП?

Счети затрупа всичко завчас.

Бюрото вдига снежен калпак.

Сняг е затрупал офиса пак.

Колеги тревожно тръскат глава:

„Как е възможно, що е това?”

Ревизор е още малко кутре.

Може ли данъчен да разбере?

Колко си глупав НАП-че сега,

Колко страхливо гледаш снега.

(Счетоводна преработка за целта на проект „Счетоводен сняг” на прословутата зимна песен „Тихо се сипе първият сняг” от сладкодумния магьосник, завещал ни я с любов, поета Цветан Ангелов.)

Хаха, и докато си пишех за счети-бялото изобилие и режех безмилостно измислени снежинки, на 22.09.2021 на Витоша заваля същински сняг, необичайно-истински, не само нереалистично-счетоводен. За сравнение. За спомняне. За припомняне. Паралелни реалности. Коя от коя по-реални.

Първоначалният ми замисъл бе да раздам или по-скоро да върна новото „счетоводство” предколедно на моите колеги и съмишленици и да споделим общо преживяване от разни териториални точки. Стара моя теза е, че хората могат да бъдат съвместно и заедно от различни места. Пускам нови снежни нишки за връзка в единен момент, но в отдалечени пространствени пунктове. Може и да се получи. Дано да се получи.

Представям си как в 12-ия час на Нова Година моят счетоводен сняг се разпръсква над площада, както в Ню Йорк например. Как усмихнати хора с надежда в очите подхващат старото (мое), за да го превърнат в ново (тяхно) преживяване. Върти се колелото на живота. Към по-хубаво.

Докато фокусирам преобладаващо формат А4 и тук-там А5 листа в отвора с гълтач и последваща шредерна мелачка, си мисля за истинската окултна същност на тези документи – ето зад тези цифри се крие инвестицията в образованието на един отличник, там е изплатеният заем за щастливо жилище, построена желана вила, следват опнати гладки пътища, сполучлив експертен надзор, безгрижни тропически екскурзии, далечни екзотични почивки, бърза нова кола, щедра вкусна трапеза. Всеки с различна цел е хвърлял усилия, умения и работен хъс, предоставял ми е хартиения носител на своите мечти, безсъния, въжделения, напористост, професионализъм, рутина, доволство или работно изтощение.

Хартийката фактура е ценна книга. Аналогов носител на цифрова информация. Нещо повече, носител на парична информация, подлежи на осребряване или е доказала осребряване (когато парите са получени авансово). Значи тези чували са пълни с ценна информация, с ценни книжа, макар и нарязани. Закодирана човешка информация. За отминали фирмени, семейни, персонални и разни събития, чиято давност дали е отминала? Има ли давност за чувствата, за здравето, за спомените, за преживяванията, за енергиите?

„Има документи, има счетоводство” – така казваше първия ми одитор. „Има документи, има съдби” бих допълнила след толкова години трупано следствие на нечие курикулум витае. В превод от латински буквално (в случая цифрово) протичане на живота, кръг на живота. Животоописание в числа, визитката пред НАП, съкровената работна биография на нашите чувства, онова зад което търся онова, което Карлос Кастанеда нарича „път със сърце”. Счетоводната приказка. Дълги години съм я чела преди лягане. Дори съм отсрочвала лягането с часове. Зад вашата хартиена приказка, колеги, се таи моята истинска приказка. Моето CV. Което сега превръщам в носител на приказка. Търся нова херметична трансформация. Превръщам „дървото” във „вода”. Само наужким. Търся нов живот на нещо отишло си. На цяло едно време. На един професионален път.

Колко дърво е необходимо за производство на един стандартен пакет 80-грамова на квадратен метър хартия от 500 листа? Колко е обемът на дървото, създател на обема на един топ хартия ? Един пакет хартия, нарязан на сняг е приблизително с вместимост, колкото 4-5 подредени неупотребени топа, че и повече. Както снежинките. Както снегът. Като се стопи се смалява. Тук посоката е обратна – сбитото дърво се запълва с въздух, възобемва се. Дърво на живот. КръговрЪт на живот. Същото е. С фунията нагоре. Разрастване. Разобемване.

„Най-интимните въпроси са финансовите” – така един опитен колега от първата ми работа се шегуваше. Каква по-голяма тайна за всеки от приходите? Та нали затова режа тези тайнства на снежинки. Да ги изхвърля просто ей така на боклука е забранено с държавен закон. Да паля огньове в градска среда е забранено с общинска разпоредба. Та ето ви, мили колеги, заповядайте приходно-разходните ви тайни в неразтопяеми снежинки и в същото време в непрочитаеми материализации. Би ли се наел някой да сглобява нарязаните текстове и бивши поредици от цифри? Или да възложим това на НАП? Солиден материал за пъзел. Игра на игрите. Да, но вече без значение. Давността е изтекла. Без задължения за отчетност. Каквато била била. Толкова старателно съм подреждала док., за да се намират лесно и удобно, да се представят бързо и без бавене, да съдействам максимално на органа по проверките и ревизиите. Дали ми е трябвало? Просто свършена деловодна работа. След свършена счетоводна работа. Първо подреждане, сега разподреждане. Цикъл. Цикличност. Спирала. Пак стигаме до кръговъртежа. Развитие да има. Идеи. Реализации.

Та сега се чудя аз счетоводна работа ли върша като цепя документален сняг или подготвям арт-инсталация? Спазвам изискванията на закона за съхранение на личните данни или дробя ресурс за хартиени мурафети? Или как една бумажна мина зарежда с хартиена руда вдъхновено арт-намерение. Тази едновременност на две противоположни деятелности ме хвърля в ин-ян полярността, която обаче клони към завършеност. Двустранна удовлетвореност. Търсено единство. Математиката и изкуството. Лявото и дясното мозъчно полукълбо заЕдно. „Дружба от векове за векове!” Просто припомням един стар соц. девиз.

Да е Един-Е-Ние.