През пролетта на 2020-а се включих в така нареченото домашно облекчение, посредством дребно домашно изкуство или  своеобразен флашмоб в изолация. Различни онлайн инициативи от различни точки на планетата призоваваха към различни изпълнения или поставяха правила и ограничения от рода:

1. Изберете любимо произведение на изкуството от стар майстор,
2. Използвайте три предмета за бита само от вкъщи или подръчни средства от дома само от тук и от сега,
3. „Възпроизведете“ творбата на снимка с вас и/или близките ви в композиция,
4. Фотошопът е забранен,
5. Няма да се публикуват снимки, направени по кадри от филми, анимации, фотоси, комикси, корици и картички, но се приемат снимки, направени по афиши, гравюри и други произведения на велики майстори, средновековни миниатюри, плакати и рекламни рисунки от зората на маркетинга,
6. Всеки участник съобщава названието на оригинала на картината, нейния автор и годината, в която е създадено произведението,

и прочие писани и неписани инструкции как да се забавляваме сами със себе си в усамотение.

Някои фотопризьори постигнаха удивителна прилика и ефект „като две капки вода“. Други  творчески импровизираха по темата от картината или скулптурата. Трети въведоха в играта имитацията или пародията. По наименованието на моят проект се досещате в коя група попадам. Целите, разбира се, са няколко. Освен познавателната, по-важната е забавлителната, усещането да се изживееш като творец, да се внедриш в кожата и духа на автора, да станеш автор на твореца, нов творец. Възприемам го като 3Д-реализация на 2Д-арт-продукт. Обемен рийл в сегашно време на авторска идея от някога. Нещо като домашно реалити. Допиране на времеви точки. Даването на нова визия насища с нов смисъл. Тук имитацията не е форма, а повод. Самото избиране на нечия творба за личностна обработка е демонстрация на мисия, вкус и пристрастност. Следва ухажването на самата творба до пълното себеизразяване през чуждия поглед, но чрез самия себе си, особено ако се включиш и като „артистичен” актьор. Или уподобена визуална препратка на използваната вещ към нарисувания субект.

 Всеки влага най-доброто, на което е способен. Как да не е забавно? Фото-инсталация в обемност на база на двуизмерни картини. Не напразно се отбелязваха в медиите като „оживелите картини”. Неусетно научаваш за доста позабравени или неизвестни творби, самовъвличаш се в собствена изложба, па макар и от една картина. Като бях млада упорито робувах на сентенцията на Йохан фон Гьоте: „Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава картина, да прочетеш едно мъдро изречение”.

Сега ти си сентенцията, ти си мъдрото изречение. Ти си „моментната тълпа“ или „внезапната тълпа“, предварително заплануван и организиран в „масова” акция сам със себе си (вкъщи),  „внезапно” появил се на „обществено” място (вкъщи) и в продължение на броени минути пресъздаваш картинно-скулптурното (само)действие, след което се разотиваш (вкъщи) също така внезапно, все едно нищо не се е случило. Точно това, драги, е flash mob или flashmob – да създадеш внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но да изпълниш ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това, което правиш, е напълно правилно и естествено, за което нито плащаш, нито ти се заплаща.

Някои наричат това културно заглушаване – culture jamming, форма на масова комуникация или образно казано „словесно-акустичен еквивалент на мустаци върху портрета на Мона Лиза“. Опит за старателно надрастване над недостатъците на масовата култура с преден план добрия вкус, изисканата мярка и естетическия усет.

Дали този почин е културно хакерство, информационна арт-борба, натрапчиво изкуство или партизанска семиотика, събрани в едно? Позволен арт-бандитизъм, пиратски изображения и откраднати идеи, измамни и изопачаващи образи, оттегчителни значения и впечатляващи концепции – дали това е резултатът от тези сладки, забавни, новопръкнали се, любопитни фотоси? Или са задълбочени проникновения в „какво е искал да каже авторът”, доразвити и осъвременени внушения с актуален замах и нов замисъл? Без да триумфирам в качеството си на неизменен диагностик на този тип имитация, одобрявам п(р)оявата им като реални фото-факти и тяхната хипотетична проекция в художествена измислица.

Вкусът, като компонент на джемирането, е много хлъзгав проблем в условия на масовизацията на културата въобще и би могъл да се превърне в т.нар. „културен тероризъм“ – сблъсък на представата за добрата и лошата масова култура, от една страна, и високата и свръхвисоката, претенциозната и елитарната култура, от друга. Има доста примери за мистификации със сензационен привкус, целящи „информационна невроза“.

Предлагам да държим „златната среда” и да се придържаме към развлекателната диверсификация. Насладата и радостта от предизвикателството в личното творчествуване дано са се препредали на зрителя.

Енжой!

М.К.

Оформен на 17.08.2021