За хората и пълните чанти. За пълните хора и чантите. За празните хора и пълните чанти. За пълните хора и празните чанти. За пълните с мечти хора и празните чанти. За празните хора и пълните с мечти чанти. За пълните мечти. За изпълнените мечти.

За наведените хора. За самонаведените хора. За самонавелите се хора. За заровилите се хора. За самозаровилите се хора. За загледаните в чантите хора. За загледаните само в чантите хора.

За крачещите напред хора. За бързите и бавните крачки. За искането и моженето. За искането и изпълнението.

Човекът-консуматор. Човекът-потребител. На вкусове, на усещания, на миризми, на думи, на чувства, на полъх от вятър, на птичи песни, на обич, на усмивки, на игри, на забавления, на цветя, на пеперуди, на аромати. Какво излъчваме и какво поемаме? Какво отдаваме и какво приемаме?

Торбичките, в които чакаме да падне плод. Носим ги, за да ги пълним. Садили-несадили, отгледали-неотгледали искаме да са пълни. Желаем благоденствие. Безусловно. Безапелационно. Дори и в неплодоносни години и от слабоплодоносни дървета.

Представих ви моят нов вариант на Театър на чантите. Преди време през 2016-а на моя рожден ден бях подготвила за гостите си ориенталска вечер, гарнирана с импровизиран Театър на чантите, чрез „образите” на които изиграхме с ентусиазирани деца няколко популярни ориенталски приказки и басни, трансформирани в новите „героини”. Тогава всяка чанта си имаше конкретен характер и съдържание.

Дотук с тогавашното време. И днес намирам предназначение на позабравените колекциии. Сегашните ми инсталации с чанти носят други послания.

На добър път или добре завърнали се, мои верни чанти! В театъра на живота. Играта на игрите.

М.К.

Сглобено на 15.08.2021.

Отделни откъси са публикувани във фейсбук-профила ми през м. 01.2021