Вулкани. Изригвания. Огън. Пламъци. Топлина. Жар. Жарава. Жега. Лава. Стихия. Страст. Затопляне. Топлина. Горещина.
И техните контрапунктове. Студ. Сняг. Снежинки. Заскрежаване. Лед. Измръзване. Замръзване. Заледяване.
Допирът между тях. Близостта. Докосването. Въздействието. Съприкосновението. Срещата. Сблъсъкът. Общуването. Промяната. Взаимната трансформация. Борбата. Оцеляването.
И резултатът. Топене. Стапяне.  Пара. Изпарения. Влага. Влажност. Вода.
Всъщност са едно. Едно до друго. Едно в друго. Явленията на планетата Земя. Проявленията на природата. На едната природа.
Проследете двойната ликвидност – как „течният огън” изригва организирано в мощен фойерверк, за да се стече произволно и наволя. Как кашата от лава се втвърдява в нови структури, а „твърдата” земя-сняг се стопява. Как огънят се вкочанява в причудливи скали, а разтопените баири се изпаряват. Видимото изчезва, а невидимото излиза наяве. Дълбината унищожава и поглъща повърхността и парата се превръща дизайнерски в нова конструкция. Всеки става противоположността си. Или то – противоречието, живее едновременно, но под различни форми. Видоизменя се само външно или се трансформира дълбоко същностно? Формата ли определя същността или същината оформя формата?  Съдържанието изменя ли формата или формата оформя същността? Същността остава ли всъщност непроменяема?